АВТЕЛУС

  • Increase font size
  • Default font size
  • Decrease font size
Автелус Топлинен комфорт

Топлинен комфорт

Е-мейл Печат ПДФ
Каква е зоната на топлинен комфорт?
Като всяко топлокръвно живо същество човекът има сравнително постоянна телесна температура (около 37 градуса), която организмът успява да поддържа в известни граници при промяна на външните условия. Същевременно човешкото тяло непрекъснато отделя топлина и влага в околното пространство. При по-високи температури то се самоохлажда чрез обилно изпотяване, при което от него се отнема „топлина на изпарение“. При по-ниски температури организмът се стреми да произведе повече енергия чрез активиране на обменните процеси в него, но тези възможности също са доста ограничени. Количеството на отделената от тялото топлина зависи и от неговото състояние. То е най-малко по време на сън и достига своя максимум при усилена физическа дейност.

Освен това усещането за топло и студено е сравнително индивидуално, зависи от здравословното състояние в момента, закаляването на организма, включително и от пола. Известно е например, че жените са по-чувствителни към ниските температури и предпочитат по-затоплени стаи.

Благоразположението на хората зависи и от редица външни фактори, сред които с най-голямо влияние са температурата на околните предмети и най-вече повърхностната температура на вътрешните стени, прозорци, на пода и тавана. От значение са също така относителната влажност на въздуха и наличието на въздушно течение. Последните два фактора са съществени при избора на автономни климатични инсталации и разположението на вътрешното тяло в помещението, защото в най-често използваните варианти влажността практически не се регулира, а и усещането за течение в близост до тялото не винаги се възприема като приятно.

В обобщение на всичко казано дотук е въведено понятието "зона на топлинен комфорт", която обхваща границите на температурата и относителната влажност на въздуха, при които човек се чувства оптимално – фактори, които се отразяват и върху работоспособността и настроението на човека въобще.
Зоната на "топлинен комфорт" лежи в границите 18-23 градуса, а относителната влажност е в границите 40-65%. Средно облечен човек, занимаващ се с лека физическа дейност, се чувства оптимално при температура около 19 градуса,а над 25 градуса и относителна влажност, по-висока от 65%, физиологичните дейности, включително и кръвообращението, вече се затрудняват. Вече стана дума, че усещането за топлинен комфорт силно зависи от повърхностната температура на околните стени. Причината за това е усиленото топлинно излъчване от топлото човешко тяло към стените. Колкото температурната разлика помежду им е по-голяма, толкова топлообменът ще бъде по-силен. В резултат на това човек получава неприятно усещане за хлад – като че ли стените „изпиват“ топлината му.
То може да се компенсира чрез повишаване на температурата на въздуха в помещението и произтичащите от това допълнителни енергийни, т.е. парични, разходи.
Темата за повърхностната температура на стените, подовете и тавана не е тема на тази статия и затова ще споменем само, че нейната величина зависи от топлинната изолация на строителната конструкция. При слаба или липсваща топлоизолация на външните стени, повърхностната им температура (откъм помещенията) през зимата спада под 15 градуса, което изисква повишаване на температурата на въздуха с 3-6 градуса. Само маркираме и другия крайно неблагоприятен ефект, породен от ниската повърхностна температура на стените – тяхното оросяване, т.е. кондензацията на съдържащите се във въздуха водни пари. Резултатът е влажни стени, потъмнели от мухъл и плесени.
Този ефект е познат на обитателите на крайните жилища в панелните блокообиталища. Мнозина мислят, че причината е в проникване на влага през недобре уплътнените фуги между панелите, а истинският виновник им убягва – наличието на открита бетонна и недобре топлоизолирана външна стена – калкан.
При добре изолирана стена разликата между повърхностната й температура и температурата на въздуха в помещението не бива да надхвърля 2-3 градуса. Направените за топлоизолация инвестиции сравнително бързо ще се изплатят, защото ще се компенсират от понижената температура на въздуха в помещенията. Според някои източници снижение с 1 градуса на тази температура води до икономия на енергия с около 6%. Оттук се получават и икономиите, изплащащи направените разходи за подмяна на старата дограма с модерни и качествени прозорци, с двойни или тройни (по-рядко) стъклопакети.
Влияние върху усещането за благоразположение, т.е. за топлинен комфорт, оказва и интензивността на циркулиращия в помещението въздух. Приема се, че "течение" възниква при скорост на въздуха 0,1 m/s. Според други автори осезаемата скорост на въздуха е 0,25 m/s при температури 20-22 градуса. Това е също фактор, който трябва да се има предвид при избора на мястото за монтиране на вътрешното тяло на климатика, както и мотив в полза на предимството на системите за централно климатизиране, най-вече при по-големи, обществени сгради.